Стъблото е клонесто, високо около 0,70 m, четириръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45 – 65%). От надземната маса, получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3 – 5 kg етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Използването на ментата като алтернативна култура се състои в ментов лист, предназначен за износ или за употреба като трапезен чай. При подходяща агротехника и неполивни условия, добивите са около 150 – 200 kg/da. При фамилни площи с малък размер и много добро торене и поливане, добивите са над 300 kg/da.
Ментата се размножава вегетативно чрез коренища, засадени през есента, пролетта или през лятото; разсад през пролетта; вкоренени резници или връхчета през пролетта или през есента. Традиционно за България е есенното засаждане чрез коренища през октомври. Коренищата се получават от старо, подлежащо на разораване насаждение или по-добре от специални маточници, в които ментата се отглежда на по-висок агрофон и се коси късно, за да се получат качествени коренища. Коренищата се изваждат с картофовадъчна машина, нож-скоба или плуг без отметателна дъска.